Мастъра (Атанас Маринов) Мастъра (Атанас Маринов)
16 215
28 feb 2021, 16:10

Философия на живота

  Poesía » Otra
1.2K 1 4

Философия на живота

 

Дойдох за кратко и не съжалявам,

видях достатъчно макар и млад,

където и да ида,

може би все същото ще видя.

Лицето ми - моят познайник стар,

това е може би товар,

вървя аз бавно, неотклонно,

и нося го твърде монотонно.

Къде завършва моят път?

Къде ли ще се озова?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Маринов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • popKancho (Kancho Vladislavov)
    popKancho (Kancho Vladislavov)
    Много силно! Напомня ми Ходасевич:

    "Палкой щупая дорогу,
    Бродит наугад слепой,
    Осторожно ставит ногу
    И бормочет сам с собой.
    И на бельмах у слепого
    Полный мир отображен:
    Дом, лужок, забор, корова,
    Клочья неба голубого —
    Все, чего не видит он.

    Вл. Ходасевич «Слепой»"
  • Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Никой не знае къде води неговия път! Да, живеем на няколко нива! Човек се стреми да налучка вярната посока... Поздравления за философския стих!
  • Мастъра (Атанас Маринов)
    Мастъра (Атанас Маринов)
    Бъдещето според мен е повторение на миналото. А нашите души са оковани в този свят. Оковани в три измерения и потопени в тонове страдание.
  • щураче (любимка)
    щураче (любимка)
    По-добре да не знаеш. Не случайно бъдещето е скрито за нас

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0