28 февр. 2021 г., 16:10

Философия на живота 

  Поэзия » Другая
738 1 4

Философия на живота

 

Дойдох за кратко и не съжалявам,

видях достатъчно макар и млад,

където и да ида,

може би все същото ще видя.

Лицето ми - моят познайник стар,

това е може би товар,

вървя аз бавно, неотклонно,

и нося го твърде монотонно.

Къде завършва моят път?

Къде ли ще се озова?

 

© Атанас Маринов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много силно! Напомня ми Ходасевич:

    "Палкой щупая дорогу,
    Бродит наугад слепой,
    Осторожно ставит ногу
    И бормочет сам с собой.
    И на бельмах у слепого
    Полный мир отображен:
    Дом, лужок, забор, корова,
    Клочья неба голубого —
    Все, чего не видит он.

    Вл. Ходасевич «Слепой»"
  • Никой не знае къде води неговия път! Да, живеем на няколко нива! Човек се стреми да налучка вярната посока... Поздравления за философския стих!
  • Бъдещето според мен е повторение на миналото. А нашите души са оковани в този свят. Оковани в три измерения и потопени в тонове страдание.
  • По-добре да не знаеш. Не случайно бъдещето е скрито за нас
Предложения
: ??:??