Философия на живота

Поэзия » Другая

1.2K 1 4

Дойдох за кратко и не съжалявам,

видях достатъчно макар и млад,

където и да ида,

може би все същото ще видя.

Лицето ми - моят познайник стар,

това е може би товар,

вървя аз бавно, неотклонно,

и нося го твърде монотонно.

Къде завършва моят път?

Къде ли ще се озова?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

popKancho (Kancho Vladislavov)

Много силно! Напомня ми Ходасевич:

"Палкой щупая дорогу,
Бродит наугад слепой,
Осторожно ставит ногу
И бормочет сам с собой.
И на бельмах у слепого
Полный мир отображен:
Дом, лужок, забор, корова,
Клочья неба голубого —
Все, чего не видит он.

Вл. Ходасевич «Слепой»"

2022-04-06T23:50:50+03:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Никой не знае къде води неговия път! Да, живеем на няколко нива! Човек се стреми да налучка вярната посока... Поздравления за философския стих!

2021-03-21T10:07:45+02:00
Мастъра (Атанас Маринов)

Бъдещето според мен е повторение на миналото. А нашите души са оковани в този свят. Оковани в три измерения и потопени в тонове страдание.

2021-03-02T09:14:32+02:00
щураче (любимка)

По-добре да не знаеш. Не случайно бъдещето е скрито за нас

2021-02-28T16:38:33+02:00