Философията на иманяра

ФИЛОСОФИЯТА НА ИМАНЯРА

Намерих в земята дръжка от меч.
И от Иван Александър монета.
Кръстче малко, излято от мед
и от счупено стреме парчета.

Сребърен пръстен се показа в пръстта.
Намерих и второто стреме.
Острието на ножче, цяло в ръжда,
лежало там толкова време...

Войнът вероятно са взели в плен.
Или е успял да се скрие.
Вероятно бил е тежко ранен...
Всичко това времето крие.

Изобразен бе на кръста Христос.
С оковани нозе. Оковани ръцете.
На главата с трънен венец.
На всички решил да плати греховете.

На пръстена - орел с две глави.
Знак родов на цяла династия.
Побеждавала в много войни,
земята ни древна опазила.

Минали пет века, откак
народът ни бил е покръстен,
но оня езически знак,
запазил на малкия пръстен.

Не мислех повече.Прибрах
в джоба старите предмети.
Едно в живота бях разбрал:
на мъртвите не трябват вещи.