27.03.2011 г., 10:14

Философията на иманяра

635 0 0


ФИЛОСОФИЯТА НА ИМАНЯРА

Намерих в земята дръжка от меч.
И от Иван Александър монета.
Кръстче малко, излято от мед
и от счупено стреме парчета.

Сребърен пръстен се показа в пръстта.
Намерих и второто стреме.
Острието на ножче, цяло в ръжда,
лежало там толкова време...

Войнът вероятно са взели в плен.
Или е успял да се скрие.
Вероятно бил е тежко ранен...
Всичко това времето крие.

Изобразен бе на кръста Христос.
С оковани нозе. Оковани ръцете.
На главата с трънен венец.
На всички решил да плати греховете.

На пръстена - орел с две глави.
Знак родов на цяла династия.
Побеждавала в много войни,
земята ни древна опазила.

Минали пет века, откак
народът ни бил е покръстен,
но оня езически знак,
запазил на малкия пръстен.

Не мислех повече.Прибрах
в джоба старите предмети.
Едно в живота бях разбрал:
на мъртвите не трябват вещи.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...