Mar 27, 2011, 10:14 AM

Философията на иманяра

  Poetry
637 0 0


ФИЛОСОФИЯТА НА ИМАНЯРА

Намерих в земята дръжка от меч.
И от Иван Александър монета.
Кръстче малко, излято от мед
и от счупено стреме парчета.

Сребърен пръстен се показа в пръстта.
Намерих и второто стреме.
Острието на ножче, цяло в ръжда,
лежало там толкова време...

Войнът вероятно са взели в плен.
Или е успял да се скрие.
Вероятно бил е тежко ранен...
Всичко това времето крие.

Изобразен бе на кръста Христос.
С оковани нозе. Оковани ръцете.
На главата с трънен венец.
На всички решил да плати греховете.

На пръстена - орел с две глави.
Знак родов на цяла династия.
Побеждавала в много войни,
земята ни древна опазила.

Минали пет века, откак
народът ни бил е покръстен,
но оня езически знак,
запазил на малкия пръстен.

Не мислех повече.Прибрах
в джоба старите предмети.
Едно в живота бях разбрал:
на мъртвите не трябват вещи.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ник Желев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...