19 dic 2008, 18:43

Финалът

  Poesía » Otra
1K 0 2

Търся нещо, но и аз не знам какво,
вървя през дните без да зная защо,
дали живея, или просто съм тук,
трябва ли да е така, или всичко е напук!

В дните протягам напред две ръце,
търсят и чакат нежното сърце,
заедно да се понесат към чистотата,
без да знаят къде е пустотата!

В живота всеки търси нещо изгубено,
но в търсенето сърцето остава загубено,
в безкрая продължаваш ти напред,
да чертаеш дните си ред по ред!

Финала ще достигнеш някой ден,
но знай, че ще бъдеш далеч от мен,
мечтай да бъдеш човек успокоен
и от хорската злоба несломен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...