19 dic 2008, 18:43

Финалът

  Poesía » Otra
1K 0 2

Търся нещо, но и аз не знам какво,
вървя през дните без да зная защо,
дали живея, или просто съм тук,
трябва ли да е така, или всичко е напук!

В дните протягам напред две ръце,
търсят и чакат нежното сърце,
заедно да се понесат към чистотата,
без да знаят къде е пустотата!

В живота всеки търси нещо изгубено,
но в търсенето сърцето остава загубено,
в безкрая продължаваш ти напред,
да чертаеш дните си ред по ред!

Финала ще достигнеш някой ден,
но знай, че ще бъдеш далеч от мен,
мечтай да бъдеш човек успокоен
и от хорската злоба несломен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...