Намигам ти с око. Ей, погледни!
Усмивка палава ти подарявам.
В очите буйно пламъче искри,
вземи го, че цялата изгарям.
Прехапвам устни и те гледам,
надолу свеждам аз глава,
след миг отново те поглеждам,
прокарвам пръсти през коса.
Краката дълги си кръстосвам,
въртя си глезена с финес.
Посягам и лицето ти докосвам,
а ти забравяш- що е стрес.
В очите твои аз се взирам.
Знам! Мъж си като всеки друг.
Искаш аз да ти позирам,
да рисуваш бавно мойта плът
Тайни мисли аз прочитам.
Хм, отпивам чашата с коняк -
бързо с поглед те събличам
и страстно ти намигам пак.
© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados