2 дек. 2006 г., 21:31
Намигам ти с око. Ей, погледни!
Усмивка палава ти подарявам.
В очите буйно пламъче искри,
вземи го, че цялата изгарям.
Прехапвам устни и те гледам,
надолу свеждам аз глава,
след миг отново те поглеждам,
прокарвам пръсти през коса.
Краката дълги си кръстосвам,
въртя си глезена с финес.
Посягам и лицето ти докосвам,
а ти забравяш- що е стрес. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация