15 sept 2010, 22:24

Фортуна

  Poesía » Otra
669 0 1

Когато силно вярваме във нещо,

то трябва да настъпи.

Животът ако с ъперкът ни среща,

някак си е тъпо.

 

Когато нещо със сърцето си желаем,

то трябва да се случи.

Понякога обаче даже Бог нехае

и всичко се закучва.

 

Когато продължаваме с усмивка,

напук на всичко черно

и "сякаш сме кола след автомивка",

напук на суеверните,

 

Фортуна сто процента ще ни приласкае,

мечтите ни ще сгрее,

ще пофлиртува с нас, ще ни омае...

Да вярваме във нея!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...