15 sept 2010, 22:24

Фортуна

  Poesía » Otra
667 0 1

Когато силно вярваме във нещо,

то трябва да настъпи.

Животът ако с ъперкът ни среща,

някак си е тъпо.

 

Когато нещо със сърцето си желаем,

то трябва да се случи.

Понякога обаче даже Бог нехае

и всичко се закучва.

 

Когато продължаваме с усмивка,

напук на всичко черно

и "сякаш сме кола след автомивка",

напук на суеверните,

 

Фортуна сто процента ще ни приласкае,

мечтите ни ще сгрее,

ще пофлиртува с нас, ще ни омае...

Да вярваме във нея!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...