Sep 15, 2010, 10:24 PM

Фортуна

  Poetry » Other
664 0 1

Когато силно вярваме във нещо,

то трябва да настъпи.

Животът ако с ъперкът ни среща,

някак си е тъпо.

 

Когато нещо със сърцето си желаем,

то трябва да се случи.

Понякога обаче даже Бог нехае

и всичко се закучва.

 

Когато продължаваме с усмивка,

напук на всичко черно

и "сякаш сме кола след автомивка",

напук на суеверните,

 

Фортуна сто процента ще ни приласкае,

мечтите ни ще сгрее,

ще пофлиртува с нас, ще ни омае...

Да вярваме във нея!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...