Когато силно вярваме във нещо,
то трябва да настъпи.
Животът ако с ъперкът ни среща,
някак си е тъпо.
Когато нещо със сърцето си желаем,
то трябва да се случи.
Понякога обаче даже Бог нехае
и всичко се закучва.
Когато продължаваме с усмивка,
напук на всичко черно
и "сякаш сме кола след автомивка",
напук на суеверните,
Фортуна сто процента ще ни приласкае,
мечтите ни ще сгрее,
ще пофлиртува с нас, ще ни омае...
Да вярваме във нея!
© Нина Чилиянска All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
