Фото копие
Прегърнах мрака, целунах нощта,
мълча, не беседвам, не споря,
познавам човека и подлата му душа,
предпочитам с демони да говоря.
В ада свикнах - ден след кошмарен ден
и само раят - страшно ме ужасява,
че по Божие подобие човекът е сътворен,
копието погледнах и видях оригинала.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Алекс учо Todos los derechos reservados
Не питам за нищо друго... освен за "гордостта", Алекс
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
