Фото копие
Прегърнах мрака, целунах нощта,
мълча, не беседвам, не споря,
познавам човека и подлата му душа,
предпочитам с демони да говоря.
В ада свикнах - ден след кошмарен ден
и само раят - страшно ме ужасява,
че по Божие подобие човекът е сътворен,
копието погледнах и видях оригинала.
© Алекс учо All rights reserved.
Не питам за нищо друго... освен за "гордостта", Алекс
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
