Фото копие
Прегърнах мрака, целунах нощта,
мълча, не беседвам, не споря,
познавам човека и подлата му душа,
предпочитам с демони да говоря.
В ада свикнах - ден след кошмарен ден
и само раят - страшно ме ужасява,
че по Божие подобие човекът е сътворен,
копието погледнах и видях оригинала.
© Алекс учо All rights reserved.
Не питам за нищо друго... освен за "гордостта", Алекс
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
