Тя имаше черен фотоапарат.
Мъкнеше го навсякъде в ръце,
искаше да снима целия свят,
да го заключи в снимки джобен формат -
всеки път с трансформирано лице.

Тя имаше голям фотоапарат.
А беше малка, потопена във сияние -
педя човече, джобен формат,
но като малко парченце фин шоколад
излъчваше нежно ухание.

Тя имаше тежък фотоапарат.
В пластмасовото му тяло
тежеше цял един наситен свят,
филтриран през погледа ù, пълен със цвят,
непознат и познат до кристално.

Но тя имаше само фотоапарат.
Душата ù далеч не беше бедна,
но тялото ù слабееше от глад.
Тя пиеше от багрите на своя свят
а той дори не я погледна.

Тежеше ù този фотоапарат.
Твърде тънка в широките си дрехи,
чуплива от слабост, малък формат -
не успя да задържи в шепи целия свят -
изтърва го. А той не усети.