valiordanov (Валентин Йорданов) valiordanov (Валентин Йорданов)
40 1.9K
6 may 2008, 1:14

Фрагмент

  Poesía » Otra
744 0 11
Когато слънцето погълна хоризонта,
от липсата небето прокърви.
Сякаш Бог сам себе си замоли
с червените си огнени очи...

Зашепнаха с вълнение листата,
разнасяйки мълвата изведнъж,
която им донесе с полъх вятърът,
за предстоящо преваляване на дъжд.

Нощното небе се начумери,
червеното със облаците скри.
Започна гръмотевично треперене,
стрелба със сини огнени стрели...

И заваля. Потекоха сълзите.
Молитвата ли Бога натъжи?
Земята като майка ги попиваше
и с тяхна помощ плодове роди...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0