6 may 2008, 1:14

Фрагмент

  Poesía » Otra
748 0 11
Когато слънцето погълна хоризонта,
от липсата небето прокърви.
Сякаш Бог сам себе си замоли
с червените си огнени очи...

Зашепнаха с вълнение листата,
разнасяйки мълвата изведнъж,
която им донесе с полъх вятърът,
за предстоящо преваляване на дъжд.

Нощното небе се начумери,
червеното със облаците скри.
Започна гръмотевично треперене,
стрелба със сини огнени стрели...

И заваля. Потекоха сълзите.
Молитвата ли Бога натъжи?
Земята като майка ги попиваше
и с тяхна помощ плодове роди...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...