Фрагмент
Когато слънцето погълна хоризонта,
от липсата небето прокърви.
Сякаш Бог сам себе си замоли
с червените си огнени очи...
Зашепнаха с вълнение листата,
разнасяйки мълвата изведнъж,
която им донесе с полъх вятърът,
за предстоящо преваляване на дъжд.
Нощното небе се начумери,
червеното със облаците скри.
Започна гръмотевично треперене,
стрелба със сини огнени стрели...
И заваля. Потекоха сълзите.
Молитвата ли Бога натъжи?
Земята като майка ги попиваше
и с тяхна помощ плодове роди...
от липсата небето прокърви.
Сякаш Бог сам себе си замоли
с червените си огнени очи...
Зашепнаха с вълнение листата,
разнасяйки мълвата изведнъж,
която им донесе с полъх вятърът,
за предстоящо преваляване на дъжд.
Нощното небе се начумери,
червеното със облаците скри.
Започна гръмотевично треперене,
стрелба със сини огнени стрели...
И заваля. Потекоха сълзите.
Молитвата ли Бога натъжи?
Земята като майка ги попиваше
и с тяхна помощ плодове роди...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
