valiordanov (Валентин Йорданов) valiordanov (Валентин Йорданов)
40 1.9K
May 6, 2008, 1:14 AM

Фрагмент

  Poetry » Other
743 0 11
Когато слънцето погълна хоризонта,
от липсата небето прокърви.
Сякаш Бог сам себе си замоли
с червените си огнени очи...

Зашепнаха с вълнение листата,
разнасяйки мълвата изведнъж,
която им донесе с полъх вятърът,
за предстоящо преваляване на дъжд.

Нощното небе се начумери,
червеното със облаците скри.
Започна гръмотевично треперене,
стрелба със сини огнени стрели...

И заваля. Потекоха сълзите.
Молитвата ли Бога натъжи?
Земята като майка ги попиваше
и с тяхна помощ плодове роди...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9