30 may 2009, 23:07

Фрагментарно

  Poesía
912 0 8

                                                                                            ... като брод...

 

 

огледалото е…

 

като брод

към страховете…

и към времето

преплело се в косите

ти ли си

стаената ми съвест

и размива ли се

образът с водите

 

на…

 

избрулената

от годините

нетленност…

 

чашата е…

 

пълна или празна…

 

с отпечатък

от изпити страхове

 

и пречупена е в нея

тишината…

 

бар…

 

смърди

на грехове…  

 

а леглото…

 

като пристан е

и временна постеля

спим…

 

сънувайки съня…

 

и заспиваме

изгубили навеки

себе си

сред вечна суета…

 

и вратата е…

 

причината

да сме самотни

 

затворим ли я...

влизат страхове

отворим ли я...

пазим се от всичко...

 

градим неверие

във чужди светове…

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "....и вратата е…

    причината

    да сме самотни

    затворим ли я...

    влизат страхове

    отворим ли я...

    пазим се от всичко..."
    Бети....,настръхнах....силно пишеш, за кой ли път ти се възхищавам!! Лека вечер! Сънувай нежна музика,за да напишеш слънчев стих утре!


  • "чашата е…



    пълна или празна…



    с отпечатък

    от изпити страхове



    и пречупена е в нея

    тишината…"
    О, Бети!!!
  • Страхотно!!!
    Поздравления, Бети!
  • Много ми хареса! Браво! Хенри
  • Ани...

    доизказваш мислите ми!

    ... понякога по-добре от самата мен!

    Благодаря Ви!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...