30.05.2009 г., 23:07 ч.

Фрагментарно 

  Поезия
756 0 8

                                                                                            ... като брод...

 

 

огледалото е…

 

като брод

към страховете…

и към времето

преплело се в косите

ти ли си

стаената ми съвест

и размива ли се

образът с водите

 

на…

 

избрулената

от годините

нетленност…

 

чашата е…

 

пълна или празна…

 

с отпечатък

от изпити страхове

 

и пречупена е в нея

тишината…

 

бар…

 

смърди

на грехове…  

 

а леглото…

 

като пристан е

и временна постеля

спим…

 

сънувайки съня…

 

и заспиваме

изгубили навеки

себе си

сред вечна суета…

 

и вратата е…

 

причината

да сме самотни

 

затворим ли я...

влизат страхове

отворим ли я...

пазим се от всичко...

 

градим неверие

във чужди светове…

 

 

 

© Бехрин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "....и вратата е…

    причината

    да сме самотни

    затворим ли я...

    влизат страхове

    отворим ли я...

    пазим се от всичко..."
    Бети....,настръхнах....силно пишеш, за кой ли път ти се възхищавам!! Лека вечер! Сънувай нежна музика,за да напишеш слънчев стих утре!


  • "чашата е…



    пълна или празна…



    с отпечатък

    от изпити страхове



    и пречупена е в нея

    тишината…"
    О, Бети!!!
  • Страхотно!!!
    Поздравления, Бети!
  • Много ми хареса! Браво! Хенри
  • Ани...

    доизказваш мислите ми!

    ... понякога по-добре от самата мен!

    Благодаря Ви!
  • Самотата е с лице на скитник

    Не плачи с пресъхнали сълзи.
    Всеки носи своята пустиня,
    от която само пари и тежи
    всяка нощ осъмнала във синьо.

    В утрото тогава все е пусто
    и бордюрът има остри ръбове,
    вятърът фучи и сякаш късно е,
    да разтвориш всички кръгове.

    А сърцето свито е в юмруче,
    струва ти се, че дори не бие
    и копнееш някой бистър ручей
    като живец във него да попие.

    Не плачи! Самотата е с лице
    на скитник търсещ своя дъжд.
    Докосне ли се до мига, ще спре,
    а той е само миг и винаги е къс.

    След него оазисите са мираж,
    остава само пясъкът в очите
    и твоят, моят, всеки страх
    загнезден в края на мечтите.

    Прегръщам те, Бети!


  • Удоволствие бе за мен и този път да поспра при теб!
    Поздрави, Бети!
  • чудесен е твоят свят... ритъм... музика и много красота

    благодаря ти!
Предложения
: ??:??