cloudmaker
31 el resultado
не вярва в Хипократовата клетва
в скалпела се моли
нали и него някой ден няма да пощадят
ръцете със скалпели
ръбовете им не затъпяват с годините ...
  610 
Закъсняваш като по часовник, точно с десет
протяжни и бавни минути пясъчно:
обърни стъкленицата в моя чест, позволявам.
И да не те желая, чаят е сервиран.
От табакерата изваждаш диалози, онези ...
  595 
крем супа от целина в моята черупка
на прастара тинеста черепаха
ронеща сълзи под стъклен похлупак
където
раци и щуки дърпат руля на света ...
  721 
заспивам върху хамак от паяжини
без страх от Арахна
опрела отдавна и гордостта и пръстите си
излишни
когато всичко е жлези ...
  580 
шмугвам се в тунелите на жълтото
което нокти и куки
под алманаха на бръчките
са прели ли прели
дни от ноември юли декември ...
  667 
Паузата свива в юмрук желанията ми:
когато ги изричам, знам, късно е
за турникет и за молитви.
Кръвта по пода е само слуз.
Изстрелях охлювите на гнева си.
  470 
излизане от порното след полунощ
заспивам от обратната страна на възглавницата
там няма кошмари няма бълнуване
само натрапчивият вкус на порно
лепне по алвеолите ми ...
  519 
Когато се отделяше бялото
от очните кълба с ядра навита тел
и птиците кълвяха островите цвят,
а моржовете теглеха кораба на дъното,
аз си пожелах хриле – за безметежна кома, ...
  513 
Блокът е сив, студен, излъчва някаква особена привързаност към пейзажа – все едно казва: „Тука ми е мястото и никъде другаде. Не съм космополитна личност. Не съм личност изобщо.” Моят и на десетки други личности блок. И аз му споделям, като на равен: „И аз не съм личност изобщо.” Не очаквам отговора ...
  587 
Ромейн е на 18, слуша японски рок и пуши Camel. Господ му е дал мазна коса, проблемна кожа и френско гражданство. Дотук добре.
Първият ни разговор беше много лаконичен, почти като онези диалози, които се побират в едно кубче от японско комикс списание. Ромейн ообожава японски комикс списания. Той е ...
  680 
Оставям се на ръба на голямата скала, с длани, заключени в земята:
споделят ми колко съм зависим.
Под стъпалата ми няма бряг, само море. Отляво – телескоп, насочен
към хоризонта; все едно знае какво ще открие.
А черната точка се изплъзва там някъде – на границата с чайките ...
  513 
дупка, а в нея газирано:
от твоето и моето ‘защо’
мехурчета на автостоп
за никъде
умират, въздух, защо? ...
  517 
- Нямам нужда от теб, върви си!
Как смееше да ѝ го казва, с какво право. Нима не разбираше каква нужда има от нея – единствената, която можеше да го разбере. Откъде дойде това старческо озлобление? И то в такава прекрасна сутрин като днешната. Нищо, нищо не вървеше според очакванията ѝ, вече повече ...
  613 
Перфектно помня този ден.
Аз бях
спокоен, лек...
... в мир със себе си...
... на прага на стаята, която на никой не прости. ...
  690 
Бели са косите ѝ за украса.
И онази бебешка усмивка – няма,
рибешка:
казва ми да заключа след себе си.
Казва ми за парченцата смърт, ...
  510 
00
От теб какво ми остана? Само онова промоционално кибритче, фирменото. Драскам си го, когато не искам да съществувам, а всъщност в тъмното клечката кара всичко да съществува още по-очевидно; чак ми призлява да си играя на Прометей тук долу, в моята емоционална клоака. Драскам ли, драскам... опитва ...
  708 
аз съм Голям и в черупка на броненосец,
шахматно оцветен, събирам армия.
Ако познаваше стратегията ми,
би оттеглил офицерското си достойнство
в лазарета на Eвтаназията. ...
  928 
mute: докато бродира в мрака, баба ми вижда мъртъвци. Говори си с тях, все едно са хора. А аз гледам отстрани и се питам: били ли са някога хора или просто всеки има нужда от тумор, който да му прави компания в тъмното?
stop: и ето, че денят на онова неизбежното случване настъпи. Настъпи ме и продъл ...
  983 
Потният ти пръст е вечно там -
на бутона „Недей!".
И тежи, и е топъл, и не чувства
как се е впил в мен
на границата на деструкцията ми. ...
  572 
Делник. Без слънце. Ева търсеше телефона си, отчаяно, задъхано, в купчината бельо, която никога не получаваше вниманието ѝ. Неуспешно. Телефонът ѝ казваше „Достатъчно!". Опитите ѝ бяха достатъчни, но дали!? Ако набереше онзи номер още веднъж, само още веднъж...
А навън изобщо случваше ли се нещо!? П ...
  824 
Клепач за прикритие: прозиращ, топъл, мембранно лек,
а как затваря всичко и мен... Херметически.
Без площадът да спре за миг, без гълъбите да олекнат.
Силует и агорафобен чадър - правят сянка, късат се.
------------------- ...
  618 
***
This mess we're in... и пак е Април: птичките пеят, лебедите тънат в нефтена сперма, чайките ги храчат, а рибките си играят на криеница в короната на една топола (нещо се е спънала изглежда наскоро и цоп! в морето... поне сега ще я обдишва някой). Денят все пак е от добрите - 49°С, лек бриз, тук-там ...
  687 
в кафе удавяме "обичам те"
и с ножици оформяме сърце
голямо колкото Антарктика
от лед и тъкани на китове
с две камери - азотни сауни ...
  738 
14-02-2009г. 21:07
да, да, ето, че твоят 'почти обичан' овен има срещу какво да вдига стена; някой път може да разкажеш историята, за да не спамя повече творбата ти за моята си зодия. всички истории горе изглеждат наистина интересни. добър си в прозата, разказвай
- Пак си депресиран.
- Въобразяваш с ...
  1203 
- Пак ли ти?
Пак аз. Пак разстройвам живите с приказките си за смърт.
- Знаеш, че не искам да виждам никого. Защо продължаваш да идваш?
- Защото д-р Надежда няма да дойде.
(мълчание) ...
  744 
Час, два... до разсъмване -
тленни,
ала и остатъчни,
без медальоните-сърца
от Холокоста, ...
  539 
Пак 3:00, пак онова чувство за загуба. Дори щората знае колко съм изгубил за толкова кратко време - седмица или две. Загубата идва като вълна, а трае колкото прилив. И защо климатиците вън изкарват наяве всичката тази вътрешна потиснатост на хората: пръскат я из прашните улици, разпиляват я като нев ...
  971 
Pisces
мехурче след мехурче, губим се:
те са само въздух
само въздух
и алвеолите ти могат да спрат, ...
  686 
"... души на отсечката Самоков - Боровец. По непотвърдени данни автомобилът се е движил с..."
Тази крушка трябва да се смени. Щрак-щрак (ето пак се започва). Щрак-щрак (кога ще тръгваме?). Ето пак се започва:
- Спри да си играеш с ключа, става ли? Не ти е играчка.
(играчка-плачка-играчка-играчка-игр ...
  1066 
Далеч:
онази сутрин,
в която
оставих кафето си на терасата -
изстиваше, ...
  1017 
От съня ми - овцата с черно руно, може би Смъртта,
болезнена, не като хладкия студ на лексотана:
розов облак, разбит в хълмове от памук и аз сред него,
толкова спокоен, за кратко, за една нощ, за себе си само...
без съзнанието за време, макар и за една нощ; ...
  772 
Propuestas
: ??:??