2 feb 2022, 20:36  

France. Madame Julie, partie III

1.5K 6 18

Неделно утро, замъкът се буди

Потракват приборите от сребро

В мадам щастливо пърхат пеперуди

Рояк са цял под лявото ребро.

 

За скритата у нея дива котка

едва ли подозира граф дьо Ре.

И тази рокля беше твърде кротка,

но тя го знаеше съвсем добре.

 

Вратата скръцва и прекрачва прага -

конюшната ухае на сено...

По устните ѝ споменът пробяга

за ласки върху грубото зебло.

 

Замисли се мадам почти(!) внезапно:

„да ме съблече е хубав жест...

ще му се върне, може би, стократно!“

… и пусна кърпичката си с финес.

 

А този повелител на жребците

природно е снабден с мъжествен чар,

не трябва да оплита хич конците –

тя блюдо е, но той е кулинар.

 

– Мадам, очаквах вашата визита! –

с пресипнал глас посрещна я Анри –

Минута ценна мисля, че отлита… –

С полуусмивка просто я влуди.

 

Погледна го под сведени ресници:

(тупти камшичен мъжкия рефлекс)

– Анри, стегнете своите редици…

Жребецът искам… да пояздя днес! :))

 

Жени Иванова

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jasmin Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мина, благодаря ти
  • Не мога да ти се наситя мила, Жени, прекрасна поезия твориш и сигурна съм с нея, не един граф ще покориш!
  • хаха, Роси, попаднала си на любимата ми серия...и много се радвам, че си прочела и ти... благодаря ти от сърце!

    Сенилга, разсмя ме )
  • Истинско удоволствие е да те чета! Минавам на следващото.
  • ШершУ ля фам Жюли мадам!
    Жени, бонжур, оревуар!))

    Супер!

France, Paris. Madame Julie, partie II 🇧🇬

Приготвила я по рецепта стара,
(ах, руса бе мадам и алхимик)
за граф дьо Гиз любовната отвара,
на своя мъж я даде в грешен миг.
Така намери се в небрано лозе - ...
780 9 28

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...