4 feb 2009, 8:20

Френския пого-отбор

  Poesía » Otra
522 0 0
Понякога, в опитите си за справедливост,
аз поставям другите - далече над мен.
А друг път - поради своята вежливост,
дори умът ми става кристално замъглен.

Но недей пак,
знам, защо не се разбирам -
аз винаги всичко подозирам
и виждам само желания за спор.
Ако искам
винаги ще продължавам,
дори няма да се предавам,
почти като френския пого-отбор.

Понякога, когато търся свобода,
истински се боря с всички сили.
И не разкривам всичко това,
ако и другите не биха го разкрили.

И аз откривам, колко много не знам,
виждам как инатът да напредвам властва.
Дори и ако малкият гняв тук е сам,
и избягали са от мен всички страсти...

Но недей пак,
знам, защо не се разбирам -
аз винаги всичко подозирам
и виждам само желания за спор.
Ако искам
винаги ще продължавам,
дори няма да се предавам,
почти като френския пого-отбор.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...