4 февр. 2009 г., 08:20

Френския пого-отбор

523 0 0
Понякога, в опитите си за справедливост,
аз поставям другите - далече над мен.
А друг път - поради своята вежливост,
дори умът ми става кристално замъглен.

Но недей пак,
знам, защо не се разбирам -
аз винаги всичко подозирам
и виждам само желания за спор.
Ако искам
винаги ще продължавам,
дори няма да се предавам,
почти като френския пого-отбор.

Понякога, когато търся свобода,
истински се боря с всички сили.
И не разкривам всичко това,
ако и другите не биха го разкрили.

И аз откривам, колко много не знам,
виждам как инатът да напредвам властва.
Дори и ако малкият гняв тук е сам,
и избягали са от мен всички страсти...

Но недей пак,
знам, защо не се разбирам -
аз винаги всичко подозирам
и виждам само желания за спор.
Ако искам
винаги ще продължавам,
дори няма да се предавам,
почти като френския пого-отбор.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...