4.02.2009 г., 8:20 ч.

Френския пого-отбор 

  Поезия » Друга
376 0 0
Понякога, в опитите си за справедливост,
аз поставям другите - далече над мен.
А друг път - поради своята вежливост,
дори умът ми става кристално замъглен.

Но недей пак,
знам, защо не се разбирам -
аз винаги всичко подозирам
и виждам само желания за спор.
Ако искам
винаги ще продължавам,
дори няма да се предавам,
почти като френския пого-отбор.

Понякога, когато търся свобода,
истински се боря с всички сили.
И не разкривам всичко това,
ако и другите не биха го разкрили.

И аз откривам, колко много не знам,
виждам как инатът да напредвам властва.
Дори и ако малкият гняв тук е сам,
и избягали са от мен всички страсти...

Но недей пак,
знам, защо не се разбирам -
аз винаги всичко подозирам
и виждам само желания за спор.
Ако искам
винаги ще продължавам,
дори няма да се предавам,
почти като френския пого-отбор.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??