4.02.2009 г., 8:20

Френския пого-отбор

513 0 0
Понякога, в опитите си за справедливост,
аз поставям другите - далече над мен.
А друг път - поради своята вежливост,
дори умът ми става кристално замъглен.

Но недей пак,
знам, защо не се разбирам -
аз винаги всичко подозирам
и виждам само желания за спор.
Ако искам
винаги ще продължавам,
дори няма да се предавам,
почти като френския пого-отбор.

Понякога, когато търся свобода,
истински се боря с всички сили.
И не разкривам всичко това,
ако и другите не биха го разкрили.

И аз откривам, колко много не знам,
виждам как инатът да напредвам властва.
Дори и ако малкият гняв тук е сам,
и избягали са от мен всички страсти...

Но недей пак,
знам, защо не се разбирам -
аз винаги всичко подозирам
и виждам само желания за спор.
Ако искам
винаги ще продължавам,
дори няма да се предавам,
почти като френския пого-отбор.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...