Седнала на пейката във парка,
врачка хвърля бобени зърна
и пръстите ù кокалести мачкат
тъмносивата, студена тишина.
Ще ти врачувам, рече ми и стана,
пари не искам, само поседни,
сребристата нишка аз да хвана,
спусната от бледите звезди.
Била си умна къдравелка руса,
с пламтящи от любов очи,
една сълза подпалила е сушата
и ален въглен в душата ти гори. ...