M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
15 jul 2014, 20:26

Гадаене под звездите 

  Poesía
683 1 7

Седнала на пейката във парка,

врачка хвърля бобени зърна

и пръстите ù кокалести мачкат

тъмносивата, студена тишина.

 

Ще ти врачувам, рече ми и стана,

пари не искам, само поседни,

сребристата нишка аз да хвана,

спусната от бледите звезди.

 

Била си умна къдравелка руса,

с пламтящи от любов очи,

една сълза подпалила е сушата

и ален въглен в душата ти гори.

 

Да си обичана мечтала си, аз зная,

любим съдбата ти е подарила,

много ясно вече виждам края,

страшна сила  тебе те орисала…

 

Ще лумнат бързо пламъци високи,

като реката в тях ще се огледаш

и ще поемеш някаква посока,

към безкрая, след луната бледа.

 

Върна се на пейката висока,

продължи да мята бобени зърна,

пръстите ù мачкат зората синеока

с развълнувания пулс на любовта!

 

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??