7 abr 2012, 10:30

Гадни заеми

  Poesía
507 0 0

Тези заеми тежки

предизвикват в мен

мъки нечовешки,

нощ и ден

не спирам да плача,

намирам се в ада,

дяволът ми е палача,

изгарям на клада...

 

Докога ще издържа,

                        не зная,

иде ми да мра -

все ми е тая.

Без работа няма живот,

без работа няма и радост,

живея си като скот

във всеобщата гадост.

 

Тези сметки за ток и вода

без пари

няма как да платя,

без мечти

съм сега,

тях ги уби

злата съдба.

 

Всяка нощ бродя сама,

търся решение

на всичко това,

забравих вече да спя,

няма спасение

от бедността.

 

Тези банки са унищожители,

съсипаха мойта нежна душа,

зли съдии-изпълнители

ми дишат във врата.

Хиляди работодатели

не плащат редовно,

гадни експлоататори -

змии с отрова...

 

Заемите тежки

до отчаяние ме довеждат,

страдам нечовешки

и губя надежда.

Има ли начин

за ново начало?

В мрака аз крача

тъжно и вяло.

Има ли светлина

в тунела изобщо,

или злата съдба

ще ме мъчи още?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...