Тези заеми тежки

предизвикват в мен

мъки нечовешки,

нощ и ден

не спирам да плача,

намирам се в ада,

дяволът ми е палача,

изгарям на клада...

Докога ще издържа,

                        не зная,

иде ми да мра -

все ми е тая.

Без работа няма живот,

без работа няма и радост,

живея си като скот

във всеобщата гадост.

Тези сметки за ток и вода

без пари

няма как да платя,

без мечти

съм сега,

тях ги уби

злата съдба.

Всяка нощ бродя сама,

търся решение

на всичко това,

забравих вече да спя,

няма спасение

от бедността.

Тези банки са унищожители,

съсипаха мойта нежна душа,

зли съдии-изпълнители

ми дишат във врата.

Хиляди работодатели

не плащат редовно,

гадни експлоататори -

змии с отрова...

Заемите тежки

до отчаяние ме довеждат,

страдам нечовешки

и губя надежда.

Има ли начин

за ново начало?

В мрака аз крача

тъжно и вяло.

Има ли светлина

в тунела изобщо,

или злата съдба

ще ме мъчи още?!