4 ago 2010, 12:38

Галещ сън

963 0 6

Удариха
клавиши
плавно
и леко
напомнили 
за улиците
без болки
изгарящи
отново
от яркото
отиващо си
утро
от безмълвни
погледи
преминаващи
в леки
намеци
скрити 
в един
галещ
сън
споменал
устрема
на диви
пресичащи
силуети
прибиращи
се в своя
кът...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милен Пеев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • когато препуска
    сърцето не ще се спре
    търсещо докоснатите
    намерени истини в очите
    проболи с рими тази нестихваща
    в изгарящите ни доближавания - тръпка...
  • Ако сърцето ти ускорено настоява
    и сладко неусетно в мираж попада
    сиренен зов любовта ни разкроява
    а ние се целуваме без да ни изненадва

    Ако душата ти безкрайно пак страда
    и не изпитваш никаква наслада
    и ако в теб стрела не се забива
    остави, целувай се само когато тръпката те обвива
  • През
    стръмни
    пропасти
    озъбени
    те прибирам
    в сърцето си
    неизгоряло
    пулсиращо
    неиздъхващо
    от целувките
    впити
    съживяващи
    ритмични
    от митове
    завърнати
    в обладани
    мисли
    излюпени
    в ръцете
    докоснати-
    гръмотевични
    от очите
    ни зелени
    пристрастени
    изплъзнали
    действителни-
    прегърнати-
    оплетени
    в рози
    от диви
    скали
    сами
    изрекли
    истини
    от устни
    влажни
    в девственни
    Зори
    неизгрели
    от Нощи
    неродени
    изчакали
    под Чисти
    Звезди...
  • Ако ме обичаш недей престава
    целувай ме безкрайно до забрава
    една целувка сладост не ми доставя
    ще ти отвърна с четири като жарава

    Ако те боли целувката успокоява
    десеторно твойта сласт подслажда
    и тъй – целувайки ме с наслада
    ще утолиш докрай скрита си жажда

    Ако ти е мъчно в паника недей изпада
    вероятно отново някой ни приказва
    сега си с мен и залеза недей разпада
    и утрото без целувка недей остава

    за теб е...!
  • И в душата ти съм намокрил
    една пропукана жажда
    от дъжда допрял те
    в бляна ми и те е спрял..
    утихнал за миг и в бурята
    отново прониква през костите
    обвили се в страстта
    където потъват затворените
    клепачи в екстаза на Вечноста...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...