Удариха
клавиши
плавно
и леко
напомнили
за улиците
без болки
изгарящи
отново
от яркото
отиващо си
утро
от безмълвни
погледи
преминаващи
в леки
намеци
скрити
в един
галещ
сън
споменал
устрема
на диви
пресичащи
силуети
прибиращи
се в своя
кът...
© Милен Пеев Todos los derechos reservados
сърцето не ще се спре
търсещо докоснатите
намерени истини в очите
проболи с рими тази нестихваща
в изгарящите ни доближавания - тръпка...