4.08.2010 г., 12:38

Галещ сън

960 0 6

Удариха
клавиши
плавно
и леко
напомнили 
за улиците
без болки
изгарящи
отново
от яркото
отиващо си
утро
от безмълвни
погледи
преминаващи
в леки
намеци
скрити 
в един
галещ
сън
споменал
устрема
на диви
пресичащи
силуети
прибиращи
се в своя
кът...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Пеев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • когато препуска
    сърцето не ще се спре
    търсещо докоснатите
    намерени истини в очите
    проболи с рими тази нестихваща
    в изгарящите ни доближавания - тръпка...
  • Ако сърцето ти ускорено настоява
    и сладко неусетно в мираж попада
    сиренен зов любовта ни разкроява
    а ние се целуваме без да ни изненадва

    Ако душата ти безкрайно пак страда
    и не изпитваш никаква наслада
    и ако в теб стрела не се забива
    остави, целувай се само когато тръпката те обвива
  • През
    стръмни
    пропасти
    озъбени
    те прибирам
    в сърцето си
    неизгоряло
    пулсиращо
    неиздъхващо
    от целувките
    впити
    съживяващи
    ритмични
    от митове
    завърнати
    в обладани
    мисли
    излюпени
    в ръцете
    докоснати-
    гръмотевични
    от очите
    ни зелени
    пристрастени
    изплъзнали
    действителни-
    прегърнати-
    оплетени
    в рози
    от диви
    скали
    сами
    изрекли
    истини
    от устни
    влажни
    в девственни
    Зори
    неизгрели
    от Нощи
    неродени
    изчакали
    под Чисти
    Звезди...
  • Ако ме обичаш недей престава
    целувай ме безкрайно до забрава
    една целувка сладост не ми доставя
    ще ти отвърна с четири като жарава

    Ако те боли целувката успокоява
    десеторно твойта сласт подслажда
    и тъй – целувайки ме с наслада
    ще утолиш докрай скрита си жажда

    Ако ти е мъчно в паника недей изпада
    вероятно отново някой ни приказва
    сега си с мен и залеза недей разпада
    и утрото без целувка недей остава

    за теб е...!
  • И в душата ти съм намокрил
    една пропукана жажда
    от дъжда допрял те
    в бляна ми и те е спрял..
    утихнал за миг и в бурята
    отново прониква през костите
    обвили се в страстта
    където потъват затворените
    клепачи в екстаза на Вечноста...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...