Aug 4, 2010, 12:38 PM

Галещ сън

959 0 6

Удариха
клавиши
плавно
и леко
напомнили 
за улиците
без болки
изгарящи
отново
от яркото
отиващо си
утро
от безмълвни
погледи
преминаващи
в леки
намеци
скрити 
в един
галещ
сън
споменал
устрема
на диви
пресичащи
силуети
прибиращи
се в своя
кът...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милен Пеев All rights reserved.

Comments

Comments

  • когато препуска
    сърцето не ще се спре
    търсещо докоснатите
    намерени истини в очите
    проболи с рими тази нестихваща
    в изгарящите ни доближавания - тръпка...
  • Ако сърцето ти ускорено настоява
    и сладко неусетно в мираж попада
    сиренен зов любовта ни разкроява
    а ние се целуваме без да ни изненадва

    Ако душата ти безкрайно пак страда
    и не изпитваш никаква наслада
    и ако в теб стрела не се забива
    остави, целувай се само когато тръпката те обвива
  • През
    стръмни
    пропасти
    озъбени
    те прибирам
    в сърцето си
    неизгоряло
    пулсиращо
    неиздъхващо
    от целувките
    впити
    съживяващи
    ритмични
    от митове
    завърнати
    в обладани
    мисли
    излюпени
    в ръцете
    докоснати-
    гръмотевични
    от очите
    ни зелени
    пристрастени
    изплъзнали
    действителни-
    прегърнати-
    оплетени
    в рози
    от диви
    скали
    сами
    изрекли
    истини
    от устни
    влажни
    в девственни
    Зори
    неизгрели
    от Нощи
    неродени
    изчакали
    под Чисти
    Звезди...
  • Ако ме обичаш недей престава
    целувай ме безкрайно до забрава
    една целувка сладост не ми доставя
    ще ти отвърна с четири като жарава

    Ако те боли целувката успокоява
    десеторно твойта сласт подслажда
    и тъй – целувайки ме с наслада
    ще утолиш докрай скрита си жажда

    Ако ти е мъчно в паника недей изпада
    вероятно отново някой ни приказва
    сега си с мен и залеза недей разпада
    и утрото без целувка недей остава

    за теб е...!
  • И в душата ти съм намокрил
    една пропукана жажда
    от дъжда допрял те
    в бляна ми и те е спрял..
    утихнал за миг и в бурята
    отново прониква през костите
    обвили се в страстта
    където потъват затворените
    клепачи в екстаза на Вечноста...

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....