Галопиращ кон

28 dic 2020, 18:01

Poesía » Del paisaje, Filosófica

273 0 2

ГАЛОПИРАЩ КОН

Анапестът е кон, галопиращ

по пътека от лунни лъчи,

към звездите, където умират

и надежди, и тъпи мечти, –

там безумно и гръмко бучи

тишината, която блести,

озарена от цветни лъчи.

Анапестът е кон, галопиращ,

върху него се мятам без страх

и обхождаме мигом Всемира,

без да имаме цели и път,

преминаваме лунния прах

и звездите, които горят

и остават слова подир тях.

Анапестът е кон, галопиращ,

чаткат медни подкови със звън

и – заслушан в звука им – намирам

тъй желания пълен покой,

но ще свърши блажения сън,

пак ще встъпя в безцветния строй.

Зазорява се вече навън!...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.