28 дек. 2020 г., 18:01

Галопиращ кон 

  Поэзия » Пейзажная, Философская
278 0 2

ГАЛОПИРАЩ КОН

 

Анапестът е кон, галопиращ

по пътека от лунни лъчи,

към звездите, където умират

и надежди, и тъпи мечти, –

там безумно и гръмко бучи

тишината, която блести,

озарена от цветни лъчи.

 

Анапестът е кон, галопиращ,

върху него се мятам без страх

и обхождаме мигом Всемира,

без да имаме цели и път,

преминаваме лунния прах

и звездите, които горят

и остават слова подир тях.

 

Анапестът е кон, галопиращ,

чаткат медни подкови със звън

и – заслушан в звука им – намирам

тъй желания пълен покой,

но ще свърши блажения сън,

пак ще встъпя в безцветния строй.

Зазорява се вече навън!...

© Раммадан Л.К. Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??