Галопиращ кон
ГАЛОПИРАЩ КОН
Анапестът е кон, галопиращ
по пътека от лунни лъчи,
към звездите, където умират
и надежди, и тъпи мечти, –
там безумно и гръмко бучи
тишината, която блести,
озарена от цветни лъчи.
Анапестът е кон, галопиращ,
върху него се мятам без страх
и обхождаме мигом Всемира,
без да имаме цели и път,
преминаваме лунния прах
и звездите, които горят
и остават слова подир тях.
Анапестът е кон, галопиращ,
чаткат медни подкови със звън
и – заслушан в звука им – намирам
тъй желания пълен покой,
но ще свърши блажения сън,
пак ще встъпя в безцветния строй.
Зазорява се вече навън!...
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
