Гара
Затихва бавно живота бурен
и спира бавно, без перон
в полето ширнало се, побеляло
от спомени и мигове безброй
Семафор свети надалече
като звезда посочваща ти път
но в друго време, друго време
отнасящо се то за друг
Блещука светлинката в мрака
на гарата самотна без перон
единствено полето ти остана
от спомените обкръжен
И стискаш си билетчето във джоба
надупчено от думи и лъжи
тук споменът единствен ти остана
че слънцето си виждал и в облачните дни
Семафор нейде свети в тъмнината
привлича те и тръгваш сам
докато тупка ти сърцето
не спирай, а стани и пак върви!...
© Румяна Друмева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Тане, благодаря от сърце за вниманието! Трогна ме!
-
Много хубаво пишеш!
Поздравления! -
Благодаря Теди! Да е прекрасен денят ти!
-
Благодаря, Руми! Благодаря на всички вас, за вниманието и времето които ми отделяте!
-
Благодаря ти, Младене! Подкрепата ти, подкепата ви (на всички вас) е голям подарък! Блаодаря
-
Една без име и самотна гара
поле безкрайно и спомен,
"че слънцето си виждал и в облачни дни"
поспри, усмихни се и тръгни! Поздравления за красивото стихо! -
Целта е нищо, движението е всичко.
Но без семафор за къде сме...?
"Блещука светлинката в мрака
на гарата самотна без перон
единствено полето ти остана
от спомените обкръжен"
Силно и въздействащо! -
Благодаря ти, Мине! А колкото до таланта..не е мое дело, аз съм невинна! Знаеш, че Друг разпределя порциите! Е хайде, усмихни се Мине, за спокойна вечер!
-
Поспирам, попрочитам, но по-рядко комемтирам. В последно втеме влизам повече от тел в движение и рядко пиша
-
Благодаря Пепи, толкова отдавно не си спирала на моята страничка! Трогна ме, благодаря ти! Колкото до оптимизма, къде без него? Животът е хубав, подробностите са за изпитание! Благодаря за отделеното време!
-
Много истински и точен стих, Руми! Хареса ми и те поздравявам за таланта! Браво!
-
Поради злощастни обстоятелства, породени от "доброто отношение" на българите в чужбина, преди години далече на една малка гара само с два коловоза се почувствахме на края на света.
На гара "Безименна", влака
за никъде чакам. Без багаж,
заровено минало, илюзии
и мечти, разпилени по вятъра.
Билетът е еднопосочен:
невъзвращенец без право
на обжалване, без очаквания.
Осъден на безсрочие.
От толкоз житейски войни
какво на човек му остава?
О, свят! За миг се поспри!
Преди кръвожадната лава
да усмърти и последната гара!
Споменът и украинските бежанци някакси ми се преплетоха в това стихотворение...
Твоето е оптимистично, поздравления! -
Да,Стйчо! Въпеки, че съм обездвижен инвалид, летя чрез вашата подрепа(дано не е от съчувствие)! Благодаря, че съм между вас! С признатеност
-
Руми, известно ми е.Но в живота духовната подкрепа е опора.Не случайно споменах:въпреки това!
-
Благодаря, Лидка! Трогваш ме с вниманието си и топлите думи! Благодаря!
-
Цял живот сме все нанякъде поели - с крака, със спомени, с мечти, с творчество, това е смисълът на живота ни. Поздрави, Руми!
-
Прегръщам те! Продължавай да ни радваш със стиховете си!
-
Благодаря, Стойчо! Не мога от години да вървя ( в буквалния смисъл), за това ви посещавам с мислите си, за да ви благодаря! Благодаря!
-
Въпреки миналото;
въпреки това-върви! -
Стани, вдигни се и върви,
а ако искаш полети!
Загърбил всичките борби
от горе стих ни посвети! ❤ -
Благодаря ти, миличка Тони! Заплети вятъра в косите си, прегърни мечтите и дишай. Дишай с лист и перо в ръка! Благодаря ти!
-
Силен стих, Руми, финалът също!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
