Nov 2, 2022, 2:58 PM

Гара

  Poetry
851 5 22

Затихва бавно живота бурен

и спира бавно, без перон

в полето ширнало се, побеляло

от спомени и мигове безброй

Семафор свети надалече

като звезда посочваща ти път

но в друго време, друго време

отнасящо се то за друг

Блещука светлинката в мрака

на гарата самотна без перон

единствено полето ти остана

от спомените обкръжен

И стискаш си билетчето във джоба

надупчено от думи и лъжи

тук споменът единствен ти остана

че слънцето си виждал и в облачните дни

Семафор нейде свети в тъмнината

привлича те и тръгваш сам

докато тупка ти сърцето

не спирай, а стани и пак върви!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Друмева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...