Гара
Затихва бавно живота бурен
и спира бавно, без перон
в полето ширнало се, побеляло
от спомени и мигове безброй
Семафор свети надалече
като звезда посочваща ти път
но в друго време, друго време
отнасящо се то за друг
Блещука светлинката в мрака
на гарата самотна без перон
единствено полето ти остана
от спомените обкръжен
И стискаш си билетчето във джоба
надупчено от думи и лъжи
тук споменът единствен ти остана
че слънцето си виждал и в облачните дни
Семафор нейде свети в тъмнината
привлича те и тръгваш сам
докато тупка ти сърцето
не спирай, а стани и пак върви!...
© Румяна Друмева All rights reserved.
