Nov 2, 2022, 2:58 PM

Гара 

  Poetry
431 5 22

Затихва бавно живота бурен

и спира бавно, без перон

в полето ширнало се, побеляло

от спомени и мигове безброй

Семафор свети надалече

като звезда посочваща ти път

но в друго време, друго време

отнасящо се то за друг

Блещука светлинката в мрака

на гарата самотна без перон

единствено полето ти остана

от спомените обкръжен

И стискаш си билетчето във джоба

надупчено от думи и лъжи

тук споменът единствен ти остана

че слънцето си виждал и в облачните дни

Семафор нейде свети в тъмнината

привлича те и тръгваш сам

докато тупка ти сърцето

не спирай, а стани и пак върви!...

© Румяна Друмева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Тане, благодаря от сърце за вниманието! Трогна ме!
  • Много хубаво пишеш!
    Поздравления!
  • Благодаря Теди! Да е прекрасен денят ти!
  • Благодаря, Руми! Благодаря на всички вас, за вниманието и времето които ми отделяте!
  • Благодаря ти, Младене! Подкрепата ти, подкепата ви (на всички вас) е голям подарък! Блаодаря
  • Една без име и самотна гара
    поле безкрайно и спомен,
    "че слънцето си виждал и в облачни дни"
    поспри, усмихни се и тръгни! Поздравления за красивото стихо!
  • Целта е нищо, движението е всичко.
    Но без семафор за къде сме...?

    "Блещука светлинката в мрака
    на гарата самотна без перон
    единствено полето ти остана
    от спомените обкръжен"

    Силно и въздействащо!
  • Благодаря ти, Мине! А колкото до таланта..не е мое дело, аз съм невинна! Знаеш, че Друг разпределя порциите! Е хайде, усмихни се Мине, за спокойна вечер!
  • Поспирам, попрочитам, но по-рядко комемтирам. В последно втеме влизам повече от тел в движение и рядко пиша
  • Благодаря Пепи, толкова отдавно не си спирала на моята страничка! Трогна ме, благодаря ти! Колкото до оптимизма, къде без него? Животът е хубав, подробностите са за изпитание! Благодаря за отделеното време!
  • Много истински и точен стих, Руми! Хареса ми и те поздравявам за таланта! Браво!
  • Поради злощастни обстоятелства, породени от "доброто отношение" на българите в чужбина, преди години далече на една малка гара само с два коловоза се почувствахме на края на света.

    На гара "Безименна", влака
    за никъде чакам. Без багаж,
    заровено минало, илюзии
    и мечти, разпилени по вятъра.

    Билетът е еднопосочен:
    невъзвращенец без право
    на обжалване, без очаквания.
    Осъден на безсрочие.

    От толкоз житейски войни
    какво на човек му остава?
    О, свят! За миг се поспри!
    Преди кръвожадната лава
    да усмърти и последната гара!

    Споменът и украинските бежанци някакси ми се преплетоха в това стихотворение...

    Твоето е оптимистично, поздравления!
  • Да,Стйчо! Въпеки, че съм обездвижен инвалид, летя чрез вашата подрепа(дано не е от съчувствие)! Благодаря, че съм между вас! С признатеност
  • Руми, известно ми е.Но в живота духовната подкрепа е опора.Не случайно споменах:въпреки това!
  • Благодаря, Лидка! Трогваш ме с вниманието си и топлите думи! Благодаря!
  • Цял живот сме все нанякъде поели - с крака, със спомени, с мечти, с творчество, това е смисълът на живота ни. Поздрави, Руми!
  • Прегръщам те! Продължавай да ни радваш със стиховете си!
  • Благодаря, Стойчо! Не мога от години да вървя ( в буквалния смисъл), за това ви посещавам с мислите си, за да ви благодаря! Благодаря!
  • Въпреки миналото;
    въпреки това-върви!
  • Стани, вдигни се и върви,
    а ако искаш полети!
    Загърбил всичките борби
    от горе стих ни посвети! ❤
  • Благодаря ти, миличка Тони! Заплети вятъра в косите си, прегърни мечтите и дишай. Дишай с лист и перо в ръка! Благодаря ти!
  • Силен стих, Руми, финалът също!
Random works
: ??:??