Гара

2.11.2022 г., 14:58 ч.

Поезия

5.0 (6)

605 5 22

Затихва бавно живота бурен
и спира бавно, без перон
в полето ширнало се, побеляло
от спомени и мигове безброй
Семафор свети надалече
като звезда посочваща ти път
но в друго време, друго време
отнасящо се то за друг
Блещука светлинката в мрака
на гарата самотна без перон
единствено полето ти остана
от спомените обкръжен ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Пътят
Знак (От една болнична стая)

Наизустих си сънищата, Боже, в очакване на знак да ме повикаш. Сълзите по съсухрената кожа ме парят,...
Метаморфоза

Върхът, небето, после е безкраят... Готическата яснота огледала се в мумиите на мечтите. Тук няма пт...
Душа на жена

От какво точно днес заболя те, душа? Стига с тези измислени драми! – Имаш покрив и хляб, още рожба е...

Още произведения »