21 ago 2007, 1:40

Гара "Надежда"

  Poesía
1.1K 0 6
  


 

В дните ми сиви и мрачни

водопад от въпроси

Безспир ме люлее...

За мене, за тебе, за утре,

За мечтите ни боси...

Водопад от въпроси

Нашата истина носи.

 

 

Медовина е скрита в душите ни.

Тя ни е хляба омесен

И виното пивко

Наша изстрадана песен

И един лъч усмивка.

 

 

Времето в тебе се често оглежда

И може би, в мене хоризонт ще отвежда..

А моето време в теб се подрежда

До перона на гара с име "Надежда".


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...