Aug 21, 2007, 1:40 AM

Гара "Надежда"

  Poetry
1.1K 0 6
  


 

В дните ми сиви и мрачни

водопад от въпроси

Безспир ме люлее...

За мене, за тебе, за утре,

За мечтите ни боси...

Водопад от въпроси

Нашата истина носи.

 

 

Медовина е скрита в душите ни.

Тя ни е хляба омесен

И виното пивко

Наша изстрадана песен

И един лъч усмивка.

 

 

Времето в тебе се често оглежда

И може би, в мене хоризонт ще отвежда..

А моето време в теб се подрежда

До перона на гара с име "Надежда".


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...