Всичко свое нося със себе си.
Бл. Димитрова „Лавина“
Всичко свое със себе си нося,
имам толкова, колкото трябва,
милостиня от никой не прося.
Алчността е душевната брадва.
Бях наивна и много препатих.
Колко пъти до нулата слизах,
колко пъти съдбата с тукати
ме замеряше твърде от близо.
И какво – още жива съм, дишам,
като Цербер душата си пазя.
Тя е моят подарък всевишен,
а светът става все по-опасен.
Но си струва да свети искрата
на доброто и с нея да паля
онзи огън, гасен многократно
от дъха на бездушни вандали.
Всичко свое със себе си нося,
придобито без подлост превзета
и умея да губя с достойнство.
За гарант си оставям сърцето.
© Nina Sarieva Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Знай как да даваш без колебание, как да губиш без съжаление и как да придобиваш без подлост »