26 окт. 2022 г., 20:35

Гарантирам със сърцето си

1.4K 4 19

           Всичко свое нося със себе си.

                  Бл. Димитрова „Лавина“

 

Всичко свое със себе си нося,

имам толкова, колкото трябва,

милостиня от никой не прося.

Алчността е душевната брадва.

 

Бях наивна и много препатих.

Колко пъти до нулата слизах,

колко пъти съдбата с тукати

ме замеряше твърде от близо.

 

И какво – още жива съм, дишам,

като Цербер душата си пазя.

Тя е моят подарък всевишен,

а светът става все по-опасен.

 

Но си струва да свети искрата

на доброто и с нея да паля

онзи огън, гасен многократно

от дъха на бездушни вандали.

 

Всичко свое със себе си нося,

придобито без подлост превзета

и умея да губя с достойнство.

За гарант си оставям сърцето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Деа, радвам се, че си се отбила!
  • Много е хубаво! Успех, Нинче!
  • Благодаря ти за хубавия коментар, Дани!
  • Искрен стих си написала, Нина! Ако всички хора се задоволяваха с "толкова, колкото трябва", ако всички гарантираха със сърцето си... щяхме да живеем в добър свят! Пожелавам ти успех и имаш моята подкрепа!
  • Благодаря, Роси!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...