26.10.2022 г., 20:35

Гарантирам със сърцето си

1.4K 4 19

           Всичко свое нося със себе си.

                  Бл. Димитрова „Лавина“

 

Всичко свое със себе си нося,

имам толкова, колкото трябва,

милостиня от никой не прося.

Алчността е душевната брадва.

 

Бях наивна и много препатих.

Колко пъти до нулата слизах,

колко пъти съдбата с тукати

ме замеряше твърде от близо.

 

И какво – още жива съм, дишам,

като Цербер душата си пазя.

Тя е моят подарък всевишен,

а светът става все по-опасен.

 

Но си струва да свети искрата

на доброто и с нея да паля

онзи огън, гасен многократно

от дъха на бездушни вандали.

 

Всичко свое със себе си нося,

придобито без подлост превзета

и умея да губя с достойнство.

За гарант си оставям сърцето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Деа, радвам се, че си се отбила!
  • Много е хубаво! Успех, Нинче!
  • Благодаря ти за хубавия коментар, Дани!
  • Искрен стих си написала, Нина! Ако всички хора се задоволяваха с "толкова, колкото трябва", ако всички гарантираха със сърцето си... щяхме да живеем в добър свят! Пожелавам ти успех и имаш моята подкрепа!
  • Благодаря, Роси!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....