Заграчи властно. И заграчи грозно.
Изпъваше пространството докрай.
Сега ще озвучава два сезона
и дрезгаво-пиянски ще ридае...
А тишината се изду балонно -
до писък - в съсък ù се подчини.
И стана сиво, тъжно и отровно.
Напомняше за смърт и за мъгли.
Царица-гарга.
А мигът отплува...
Не смогнахме да махнем и с ръка.
Ята, които често не сънуваме.
Пространството се пълнеше със грааа...
© Людмила Билярска Todos los derechos reservados
Чист човек съм, не обичам да ме цапат и оцапаните също... Хеле пък гаргите...
Благодаря ти за оценката, мила! Прегръдка за чудесното момиче!
И все така вдъхновена за красиви поетични полети да си!!!