Sep 8, 2010, 6:09 PM

Гаргата

  Poetry » Other
1.4K 0 12

Заграчи властно. И заграчи грозно.

Изпъваше пространството докрай.

Сега ще озвучава два сезона

и дрезгаво-пиянски ще ридае...

 

А тишината се изду балонно -

до писък - в съсък ù се подчини.

И стана сиво, тъжно и отровно.

Напомняше за смърт и за мъгли.

 

Царица-гарга.

А мигът отплува...

Не смогнахме да махнем и с ръка.

Ята, които често не сънуваме.

Пространството се пълнеше със грааа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Билярска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Извини ме за закъснелия отговор, Галя!
    Чист човек съм, не обичам да ме цапат и оцапаните също... Хеле пък гаргите...
    Благодаря ти за оценката, мила! Прегръдка за чудесното момиче!
    И все така вдъхновена за красиви поетични полети да си!!!
  • Ивон, благодаря ти, мила! Един спокоен уикенд ти пожелавам!
    ----
    СКЪПИ МОИ ПРИЯТЕЛИ, ПОЖЕЛАВАМ ВИ ДВА КРАСИВИ И РАДОСТНИ ПОЧИВНИ ДНИ!
    ОБИЧАМ ВИ!!!
    Люси
  • За съжаление и това е част от живота, Маринче. Хвърлих й само бегъл поглед... Не заслужава повече.
    Съжалявам за неприятните емоции, които съм предизвикала с текста. Една топла прегръдка за теб!
    ---
    О, Веси, благодаря ти! Ставате сила вече Поздрави, огнено момиче!
    ---
    Да, мила - мигът наистина отплува... И аз ти благодаря, досетливке Обичкам те!
    ---
    Радвам се, че хареса, Петя!Поздрави!
  • Най-после нещо различно!
    Харесах много!
  • "И стана сиво, тъжно и отровно.

    Напомняше за смърт и за мъгли."


    "А мигът отплува"...

    Благодаря!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...