8.09.2010 г., 18:09

Гаргата

1.4K 0 12

Заграчи властно. И заграчи грозно.

Изпъваше пространството докрай.

Сега ще озвучава два сезона

и дрезгаво-пиянски ще ридае...

 

А тишината се изду балонно -

до писък - в съсък ù се подчини.

И стана сиво, тъжно и отровно.

Напомняше за смърт и за мъгли.

 

Царица-гарга.

А мигът отплува...

Не смогнахме да махнем и с ръка.

Ята, които често не сънуваме.

Пространството се пълнеше със грааа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Извини ме за закъснелия отговор, Галя!
    Чист човек съм, не обичам да ме цапат и оцапаните също... Хеле пък гаргите...
    Благодаря ти за оценката, мила! Прегръдка за чудесното момиче!
    И все така вдъхновена за красиви поетични полети да си!!!
  • Ивон, благодаря ти, мила! Един спокоен уикенд ти пожелавам!
    ----
    СКЪПИ МОИ ПРИЯТЕЛИ, ПОЖЕЛАВАМ ВИ ДВА КРАСИВИ И РАДОСТНИ ПОЧИВНИ ДНИ!
    ОБИЧАМ ВИ!!!
    Люси
  • За съжаление и това е част от живота, Маринче. Хвърлих й само бегъл поглед... Не заслужава повече.
    Съжалявам за неприятните емоции, които съм предизвикала с текста. Една топла прегръдка за теб!
    ---
    О, Веси, благодаря ти! Ставате сила вече Поздрави, огнено момиче!
    ---
    Да, мила - мигът наистина отплува... И аз ти благодаря, досетливке Обичкам те!
    ---
    Радвам се, че хареса, Петя!Поздрави!
  • Най-после нещо различно!
    Харесах много!
  • "И стана сиво, тъжно и отровно.

    Напомняше за смърт и за мъгли."


    "А мигът отплува"...

    Благодаря!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...