8.09.2010 г., 18:09

Гаргата

1.4K 0 12

Заграчи властно. И заграчи грозно.

Изпъваше пространството докрай.

Сега ще озвучава два сезона

и дрезгаво-пиянски ще ридае...

 

А тишината се изду балонно -

до писък - в съсък ù се подчини.

И стана сиво, тъжно и отровно.

Напомняше за смърт и за мъгли.

 

Царица-гарга.

А мигът отплува...

Не смогнахме да махнем и с ръка.

Ята, които често не сънуваме.

Пространството се пълнеше със грааа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Извини ме за закъснелия отговор, Галя!
    Чист човек съм, не обичам да ме цапат и оцапаните също... Хеле пък гаргите...
    Благодаря ти за оценката, мила! Прегръдка за чудесното момиче!
    И все така вдъхновена за красиви поетични полети да си!!!
  • Ивон, благодаря ти, мила! Един спокоен уикенд ти пожелавам!
    ----
    СКЪПИ МОИ ПРИЯТЕЛИ, ПОЖЕЛАВАМ ВИ ДВА КРАСИВИ И РАДОСТНИ ПОЧИВНИ ДНИ!
    ОБИЧАМ ВИ!!!
    Люси
  • За съжаление и това е част от живота, Маринче. Хвърлих й само бегъл поглед... Не заслужава повече.
    Съжалявам за неприятните емоции, които съм предизвикала с текста. Една топла прегръдка за теб!
    ---
    О, Веси, благодаря ти! Ставате сила вече Поздрави, огнено момиче!
    ---
    Да, мила - мигът наистина отплува... И аз ти благодаря, досетливке Обичкам те!
    ---
    Радвам се, че хареса, Петя!Поздрави!
  • Най-после нещо различно!
    Харесах много!
  • "И стана сиво, тъжно и отровно.

    Напомняше за смърт и за мъгли."


    "А мигът отплува"...

    Благодаря!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...