През гарите зловещи на страха
самичък се преборих да ме има,
когато нямах капка топлина,
когато бях детенце на килима.
Какво ли ми оставаше? Не знам.
Излъгаха, че детството е волно.
Задавяше ме страшният ми срам
и всичките големи бяха болни.
Нелеките проблеми всеки ден
душата ми разбиваха – пихтия.
Усещах, че съм просто развален
от битката за „утре“ и за „ние“. ...