Гарите на миналото
През гарите зловещи на страха
самичък се преборих да ме има,
когато нямах капка топлина,
когато бях детенце на килима.
Какво ли ми оставаше? Не знам.
Излъгаха, че детството е волно.
Задавяше ме страшният ми срам
и всичките големи бяха болни.
Нелеките проблеми всеки ден
душата ми разбиваха – пихтия.
Усещах, че съм просто развален
от битката за „утре“ и за „ние“.
През гарите зловещи на страха,
когато да се случа не забравям,
прераждам се в искрици светлина
и топлата любов ви завещавам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
