Гарите на миналото

10 авг. 2022 г., 20:58

Поэзия

932 2 2

През гарите зловещи на страха
самичък се преборих да ме има,
когато нямах капка топлина,
когато бях детенце на килима.

Какво ли ми оставаше? Не знам.
Излъгаха, че детството е волно.
Задавяше ме страшният ми срам
и всичките големи бяха болни.

Нелеките проблеми всеки ден
душата ми разбиваха – пихтия.
Усещах, че съм просто развален
от битката за „утре“ и за „ние“.

През гарите зловещи на страха,
когато да се случа не забравям,
прераждам се в искрици светлина
и топлата любов ви завещавам!

Гарите на миналото

Свързани произведения

Комментарии

Предложения