Пронизани усмивки се удавиха,
а птиците проплакаха си песните,
във тихото на ъгъла на мислите
изтляха в огън жарещи копнежите.
Моленията, трепет на звездите,
се сляха с ехото на стъпките.
Часовникът стрелките си прекърши
в сподавеното на въздишките.
Удари гръм небето от въпроси.
Светкавична проблесна тишина.
Зад сто прегради едничка се отвори,
ала с решетъчна врата... ...