30.09.2007 г., 22:11 ч.
Гасне залез и очите си затваря
Пронизани усмивки се удавиха,
а птиците проплакаха си песните,
във тихото на ъгъла на мислите
изтляха в огън жарещи копнежите.
Моленията, трепет на звездите,
се сляха с ехото на стъпките.
Часовникът стрелките си прекърши
в сподавеното на въздишките.
Удари гръм небето от въпроси.
Светкавична проблесна тишина.
Зад сто прегради едничка се отвори,
ала с решетъчна врата...
Защо са ми звездите и небето?
Защо ми е животът след смъртта?
Душата ми, преплетена с въпросите,
във себе си е свила своите крила.
Тя търси топлина в надежда,
която да съшие в нея радостта,
да върне светлината на очите
и устрема на птичите крила.
Но гасне залез и очите си затваря.
Нощта поглъща светлата мечта.
Зад ъгъла превита стене тишината
на рамото на мойта самота...
а птиците проплакаха си песните,
във тихото на ъгъла на мислите
изтляха в огън жарещи копнежите.
Моленията, трепет на звездите,
се сляха с ехото на стъпките.
Часовникът стрелките си прекърши
в сподавеното на въздишките.
Удари гръм небето от въпроси.
Светкавична проблесна тишина.
Зад сто прегради едничка се отвори,
ала с решетъчна врата...
Защо са ми звездите и небето?
Защо ми е животът след смъртта?
Душата ми, преплетена с въпросите,
във себе си е свила своите крила.
Тя търси топлина в надежда,
която да съшие в нея радостта,
да върне светлината на очите
и устрема на птичите крила.
Но гасне залез и очите си затваря.
Нощта поглъща светлата мечта.
Зад ъгъла превита стене тишината
на рамото на мойта самота...
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Истинска поезия. Много женствена.
-
Апокалипсис е в душата ти... Мяташ се като риба на сухо. Трябва ти промяна, Принцесо!
-
Мила Жени, много си тъжна в този невероятно красив стих. Ти си обич и заслужаваш само обич!!!
Прегръщам те! -
Благодаря за коментарите!
-
Нека душата ти намери "топлина в надежда,
която да съшие в нея радостта,
да върне светлината на очите
и устрема на птичите крила."!!! -
Докосващ стих!
Много ми хареса!
Поздрав, Жени!
-
Невероятно красив стих,
мила Златокоске,винаги
докосваш сърцето и душата ми
с обич, прекрасно момиче. -
Отглеждай болката и тя ще цъфне в стих!
Поздрав за хубавата поезия! -
Тъжно,много тъжно,Джейни,но е прекрасно,поезията се храни с нашите болки,поздравявам те,прекрасна си!
-
Джейн, обичам подобен род интелигентна поетика!
Пожелавам на лирическата да открие отговор на въпросите си!
Поздрави! -
Покъртителен стих.
-
Чудесна лирика!!!
ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!! -
Чудесен стих, Жени!!! Поздравления!!!
-
Прекрасна си дори в тъгата!
Прегръщам те с обич, Джейни! -
Прекрасно е Джейни...!
-
Тъжно,но хубаво!
-
а птиците проплакаха си песните,
Тъжно... -
Това наистина е красиво
-
"Зад сто прегради едничка се отвори,
ала с решетъчна врата..."
Много често в живота ни, когато "ни огрее", се оказваа, че не ни е огряло съвсем и се налага сами да си додялкваме нещата. -
"Но гасне залез и очите си затваря.
Нощта поглъща светлата мечта.
Зад ъгъла превита стене тишината
на рамото на мойта самота..."
НЕВЕРОЯТНА СИ!!! -
Невероятно образно !
Изплакала си си душата мила!
Прегръщам те! -
Болката е залог за нашето израстване... Виж какъв хубав и проникновен стих се е получил... След залез идва изгрев... Неумолим кръговрат... Дерзай! Поздрави!
-
Перфектно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
какво съм правила, че съм изпуснала тези твои стихове!? Лелее, къде ли съм бляла? Но ще наваксам всичко пропуснато. Обещавам!
А сега по същество.
Прекрасен е стиха ти, но не искам да си тъжна!
Дано е само за лирическата.
Прегръщам те, миличка!