11 jul 2007, 14:37

Гаснещ огън

  Poesía
790 0 3

01.10.2005


Колко много имам да ти кажа.

Много искам с теб да споделя.

Колко яростно в мен напират,

никому неизказани слова.


А трябваше да бъда безразлична -

към теб, към чувствата, към любовта.

Но абсурдно и наивно е да го отричам,

едва ли ще те загърбя трайно, някога.


Бих могла да те обичам с години.

Способна съм на тебе да се посветя.

С ясното съзнание, че не е редно,

че вероятно много скъпо ще платя.


Навярно чувал си, навярно знаеш,

колкото и банално да звучи -

силният огън и при буря се разгаря,

слабият и от полъх се гаси.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...