01.10.2005
Колко много имам да ти кажа.
Много искам с теб да споделя.
Колко яростно в мен напират,
никому неизказани слова.
А трябваше да бъда безразлична -
към теб, към чувствата, към любовта.
Но абсурдно и наивно е да го отричам,
едва ли ще те загърбя трайно, някога.
Бих могла да те обичам с години.
Способна съм на тебе да се посветя.
С ясното съзнание, че не е редно,
че вероятно много скъпо ще платя.
Навярно чувал си, навярно знаеш,
колкото и банално да звучи -
силният огън и при буря се разгаря,
слабият и от полъх се гаси.
© Виолета Todos los derechos reservados