Jul 11, 2007, 2:37 PM

Гаснещ огън

  Poetry
789 0 3

01.10.2005


Колко много имам да ти кажа.

Много искам с теб да споделя.

Колко яростно в мен напират,

никому неизказани слова.


А трябваше да бъда безразлична -

към теб, към чувствата, към любовта.

Но абсурдно и наивно е да го отричам,

едва ли ще те загърбя трайно, някога.


Бих могла да те обичам с години.

Способна съм на тебе да се посветя.

С ясното съзнание, че не е редно,

че вероятно много скъпо ще платя.


Навярно чувал си, навярно знаеш,

колкото и банално да звучи -

силният огън и при буря се разгаря,

слабият и от полъх се гаси.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...